Anonymous
А и още нещо - опитай се поне един ден да си повтаряш, когато се сетиш "Аз приемам своите емоции такива, каквито са. Ако нещо неприятно ми се случи - то е урок от живота." Мисля, че това ще помогне. Ако решиш да не игнорираш съвета ми и го направиш, напиши в блога си какво мислиш в края на деня. Аз го следя всеки ден. ^^

Много ти благодаря за съвета! :) Ще се опитам, наистина.

п.п. МНОГО ти благодаря, че следиш блога ми, не знаеш колко значи за мен. :)

Anonymous
"Обърканите емоции са ми талант." Това похвално ли е, нова мода? Какво им е объркващото, опиши какво точно чувстваш и защо да е объркано? Мисля, че си е точно на мястото.

Здравей.

Определено не е похвално. Не се и опитвам да стана част от някаква нова мода. Объркани са, защото понякога чувствам толкова много неща наведнъж, че не мога да възпиема всичките. А друг път е сякаш не чувствам нищо. Не знам защо, просто съм такъв човек. Поне за мен, това е объркващо. И то доста. Дори не мога да го обясня напълно.

Това, че ми е “талант”, го виждам като самоирония.

"

Днес навън е мрачно. Септември настъпи.
Есенните листа падат, сякаш са парченца от ужасяващ пъзел.
Пасват си и аз не мога да се преструвам повече.
И в мен е мрачно.

Липсваш ми.

Завила съм се със зимното одеало.
Облякла съм любимата си жилетка.
Сякаш ще ме стоплят!

Липсваш ми.

За последно те видях през юли. Сякаш всичко беше наред.
Предполагам, че донякъде хората сме като листата -
най-ярки сме точно преди да опадаме.

Липсваш ми…

Но листата навън вече падат.
И мен ме е страх, ужасно ме е страх,
че и ние с теб ще опадаме.

"
"Направи някой дръзък избор, просто ей така."
QS